Момчето, което боли
Ще ми върнеш ли, Боже, годините - синя идилия?
Остарялото в мен да младее дори до момче.
И когато ме питат: Реката от скърби изпи ли я?
- да се скрия без отговор с вяра на малко врабче.
Аз си търся простора - не онзи, пределно високия,
но връвта, на която простираше мама пране.
И мечтите желая си - не като клипове в "Нокия",
но онези, в които прежулих ръце, колене...
Искам сутрин на вирчето, с нежния дъх на салкъмите.
Или вечер на кино с машината, дето бръмчи.
Дай ми сините гуменки... Даже на дядо налъмите.
Дай ми тези, изгубени в детството, мои очи.
Изори паметта ми, защото потънаха в буците
цели цветни години от пъстър и жив панаир.
Само в сънища бледи понякога топлят ме звуците
да напомнят това, що не връща се вече подир.
И да кажа, че жив съм - защо е? Да пълня статистики?
Или вече съм болест, каквато светът не цели...
От затвора на бъдното, Господи, дай ми амнистия!
Свободата си искам... Момчето, което боли.
Ясен Ведрин
(Жълтици в дъбовата ракла)
© Ясен Ведрин All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Да върнеш времето назад?! Дали си струва?! Наяве, но кога - сега, за час или насън?! Бързахме към бъдещето, а сега детството все повече ни приласкава с онази нежност, която оценяваме едва сега...Много ми хареса!
-
Понякога невъзможното ни прави ценители на красивото в живота!
Хубаво е!
Поздравления,Ясен! -
Благодаря ти, Мария! Имах в детството на село една ракла, в която обичах да бъркам и да ям шамари! Там баща ми държеше стари фотоалбуми, вестници и разни други дрънкулки!
-
Жълтиците са не в раклата, а в душата ти!
Много мил и по детски чист стих, който награждавам с аплодисменти!
Браво, Ведрин! -
Благодаря, Хари!
-
Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
