Момчето, което боли
Ще ми върнеш ли, Боже, годините - синя идилия?
Остарялото в мен да младее дори до момче.
И когато ме питат: Реката от скърби изпи ли я?
- да се скрия без отговор с вяра на малко врабче.
Аз си търся простора - не онзи, пределно високия,
но връвта, на която простираше мама пране.
И мечтите желая си - не като клипове в "Нокия",
но онези, в които прежулих ръце, колене...
Искам сутрин на вирчето, с нежния дъх на салкъмите.
Или вечер на кино с машината, дето бръмчи.
Дай ми сините гуменки... Даже на дядо налъмите.
Дай ми тези, изгубени в детството, мои очи.
Изори паметта ми, защото потънаха в буците
цели цветни години от пъстър и жив панаир.
Само в сънища бледи понякога топлят ме звуците
да напомнят това, що не връща се вече подир.
И да кажа, че жив съм - защо е? Да пълня статистики?
Или вече съм болест, каквато светът не цели...
От затвора на бъдното, Господи, дай ми амнистия!
Свободата си искам... Момчето, което боли.
Ясен Ведрин
(Жълтици в дъбовата ракла)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Ведрин Всички права запазени
