В безбрежен океан на прегоряла нощ
стоях безмълвен и зашеметен,
гледах обществата на безжалостния нож
и чаках със надежда вятър нероден.
Какво не правих, какво не върших
след лутания и измами
и като че ли на крачка да прекърша
себе си във вой на вълча панорама.
Къде не бях, какво не мислих,
стихиите ме блъскаха отвред,
но аз пак продължавах,
всичко във годините прелистих, ...