12.11.2015 г., 21:15

Моите Църкви

430 0 0

В безбрежен океан на прегоряла нощ

стоях безмълвен и зашеметен,

гледах обществата на безжалостния нож

и чаках със надежда вятър нероден.

 

Какво не правих, какво не върших

след лутания и измами

и като че ли на крачка да прекърша

себе си във вой на вълча панорама.

 

Къде не бях, какво не мислих,

стихиите ме блъскаха отвред,

но аз пак продължавах,

всичко във годините прелистих,

въртях се с ужас в дихание

на шизофренен ред.

 

Окаян се видях, изтръпнал

в полумъртвие скован,

тогава в полумъртвието дъх усетих,

магнит от мене се отдръпна,

отстъпваше нощта от разбушувания океан.

 

Пред мен изникнаха в мъглата ,

белоснежни църкви,

църквите на моя нов живот,

животът след безбройни часове

и срещи с мъртви,

на съвършени подлости

във опита ми за разплата,

в безсилие да зърна

истинската диря на безсмъртния кивот.

 

Пред мен простряха свята мъдрост

църквите съзидани от непозната сила,

съзидани от непоклатимата прегръдка

на невидяна твърдост и безкористна закрила.

 

Бях онемял във долетяла радост,

а вятърът около мене

разлистваше от нищетата

настъпилата вяра за нов живот и младост

във истинния поход любовта и свободата!

 

гр. София, 20.09.2015г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...