Моите демони

rudin (Иван Христов)
858 1444

17 dic 2015, 18:25

Poesía » De amor

333 0 1

Пак нахвърлил на белия лист

странни сънища, цветни, от снощи,

поетичната шеметна вис

да достигам сам още и още

докато ярко слънце пече

на плещите ми летни пожари

и в прозореца клон на дръвче

тук наднича и в Гугъл-а шари,

аз да видя в монитора строг

на куплетите в строй – подредени,

като жерави ято – залог,

че ще станат послушните демони,

дето с вятъра твойте коси

ще раздиплят в лицето ти лунно,

по което щастливи сълзи

ще бележат пътеките блудни.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

bojenski (Иван Иванов)

2015-12-20T08:52:39+02:00

Да, съгласен съм, че поезията ви се лее като мелодия. Хареса ми и мъдростта на мислите! Поздравления!