Пак нахвърлил на белия лист
странни сънища, цветни, от снощи,
поетичната шеметна вис
да достигам сам още и още
докато ярко слънце пече
на плещите ми летни пожари
и в прозореца клон на дръвче
тук наднича и в Гугъл-а шари,
аз да видя в монитора строг
на куплетите в строй – подредени,
като жерави ято – залог,
че ще станат послушните демони,
дето с вятъра твойте коси
ще раздиплят в лицето ти лунно,
по което щастливи сълзи
ще бележат пътеките блудни.
© Иван Христов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
