Dec 17, 2015, 6:25 PM

Моите демони 

  Poetry » Love
284 0 1

Пак нахвърлил на белия лист

странни сънища, цветни, от снощи,

поетичната шеметна вис

да достигам сам още и още

докато ярко слънце пече

на плещите ми летни пожари

и в прозореца клон на дръвче

тук наднича и в Гугъл-а шари,

аз да видя в монитора строг

на куплетите в строй – подредени,

като жерави ято – залог,

че ще станат послушните демони,

дето с вятъра твойте коси

ще раздиплят в лицето ти лунно,

по което щастливи сълзи

ще бележат пътеките блудни.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Да, съгласен съм, че поезията ви се лее като мелодия. Хареса ми и мъдростта на мислите! Поздравления!
Random works
: ??:??