Моите демони
Пак нахвърлил на белия лист
странни сънища, цветни, от снощи,
поетичната шеметна вис
да достигам сам още и още
докато ярко слънце пече
на плещите ми летни пожари
и в прозореца клон на дръвче
тук наднича и в Гугъл-а шари,
аз да видя в монитора строг
на куплетите в строй – подредени,
като жерави ято – залог,
че ще станат послушните демони,
дето с вятъра твойте коси
ще раздиплят в лицето ти лунно,
по което щастливи сълзи
ще бележат пътеките блудни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
