Моите демони
Пак нахвърлил на белия лист
странни сънища, цветни, от снощи,
поетичната шеметна вис
да достигам сам още и още
докато ярко слънце пече
на плещите ми летни пожари
и в прозореца клон на дръвче
тук наднича и в Гугъл-а шари,
аз да видя в монитора строг
на куплетите в строй – подредени,
като жерави ято – залог,
че ще станат послушните демони,
дето с вятъра твойте коси
ще раздиплят в лицето ти лунно,
по което щастливи сълзи
ще бележат пътеките блудни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Христов Все права защищены
