17 дек. 2015 г., 18:25

Моите демони 

  Поэзия » Любовная
336 0 1

Пак нахвърлил на белия лист

странни сънища, цветни, от снощи,

поетичната шеметна вис

да достигам сам още и още

докато ярко слънце пече

на плещите ми летни пожари

и в прозореца клон на дръвче

тук наднича и в Гугъл-а шари,

аз да видя в монитора строг

на куплетите в строй – подредени,

като жерави ято – залог,

че ще станат послушните демони,

дето с вятъра твойте коси

ще раздиплят в лицето ти лунно,

по което щастливи сълзи

ще бележат пътеките блудни.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да, съгласен съм, че поезията ви се лее като мелодия. Хареса ми и мъдростта на мислите! Поздравления!
Предложения
: ??:??