15 abr 2010, 7:18

Моите дни

  Poesía » Otra
1.1K 0 0

Дните ми минават, изпълнени с тъга -

защо така страдам, защо всичко ме боли,

защо живота ме срази...?

Дните минават, лошите спомени остават,

започнах леко да се съвземам,

по нещо хубаво и аз от живота да вземам.

Дните минават,

но следите от казаните лоши думи остават.

Зная, че Любовта съществува,

че ще дойде и при мен,

че ще е озарен с нежност и моят ден.

Дните минават,

а бих искала да са по-различни от преди и

Любовта  всичко лошо да заличи...

 

А може ли това да се случи...

... едва ли... толкова ме боли...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...