15 abr 2010, 7:18

Моите дни

  Poesía » Otra
1.1K 0 0

Дните ми минават, изпълнени с тъга -

защо така страдам, защо всичко ме боли,

защо живота ме срази...?

Дните минават, лошите спомени остават,

започнах леко да се съвземам,

по нещо хубаво и аз от живота да вземам.

Дните минават,

но следите от казаните лоши думи остават.

Зная, че Любовта съществува,

че ще дойде и при мен,

че ще е озарен с нежност и моят ден.

Дните минават,

а бих искала да са по-различни от преди и

Любовта  всичко лошо да заличи...

 

А може ли това да се случи...

... едва ли... толкова ме боли...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...