15 abr 2010, 7:18

Моите дни

  Poesía » Otra
1.1K 0 0

Дните ми минават, изпълнени с тъга -

защо така страдам, защо всичко ме боли,

защо живота ме срази...?

Дните минават, лошите спомени остават,

започнах леко да се съвземам,

по нещо хубаво и аз от живота да вземам.

Дните минават,

но следите от казаните лоши думи остават.

Зная, че Любовта съществува,

че ще дойде и при мен,

че ще е озарен с нежност и моят ден.

Дните минават,

а бих искала да са по-различни от преди и

Любовта  всичко лошо да заличи...

 

А може ли това да се случи...

... едва ли... толкова ме боли...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....