Дните ми минават, изпълнени с тъга -

защо така страдам, защо всичко ме боли,

защо живота ме срази...?

Дните минават, лошите спомени остават,

започнах леко да се съвземам,

по нещо хубаво и аз от живота да вземам.

Дните минават,

но следите от казаните лоши думи остават.

Зная, че Любовта съществува,

че ще дойде и при мен,

че ще е озарен с нежност и моят ден.

Дните минават,

а бих искала да са по-различни от преди и

Любовта  всичко лошо да заличи...

А може ли това да се случи...

... едва ли... толкова ме боли...