15.04.2010 г., 7:18

Моите дни

1.1K 0 0

Дните ми минават, изпълнени с тъга -

защо така страдам, защо всичко ме боли,

защо живота ме срази...?

Дните минават, лошите спомени остават,

започнах леко да се съвземам,

по нещо хубаво и аз от живота да вземам.

Дните минават,

но следите от казаните лоши думи остават.

Зная, че Любовта съществува,

че ще дойде и при мен,

че ще е озарен с нежност и моят ден.

Дните минават,

а бих искала да са по-различни от преди и

Любовта  всичко лошо да заличи...

 

А може ли това да се случи...

... едва ли... толкова ме боли...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...