22 mar 2007, 22:02

МОИТЕ ДУМИ 

  Poesía
849 0 4

МОИТЕ ДУМИ

  Думите - крила без птици,
роят се волно във нощта,
ту сбират се, ту пък разпиляват,
слети в мънички ята.

Търся ги, за да изплача,
мъката и болката сама.
Трябват ми, за да разплача,
от студ притисната душа.

За да извикам, КАК ОБИЧАМ,
за да изкряскам, КАК БОЛИ,
за да излея слабостта си...
и стихът любовен, продължи!

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??