МОИТЕ ДУМИ
МОИТЕ ДУМИ
Думите - крила без птици,
роят се волно във нощта,
ту сбират се, ту пък разпиляват,
слети в мънички ята.
Търся ги, за да изплача,
мъката и болката сама.
Трябват ми, за да разплача,
от студ притисната душа.
За да извикам, КАК ОБИЧАМ,
за да изкряскам, КАК БОЛИ,
за да излея слабостта си...
и стихът любовен, продължи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
