МОИТЕ ДУМИ
Думите - крила без птици,
роят се волно във нощта,
ту сбират се, ту пък разпиляват,
слети в мънички ята.
Търся ги, за да изплача,
мъката и болката сама.
Трябват ми, за да разплача,
от студ притисната душа.
За да извикам, КАК ОБИЧАМ,
за да изкряскам, КАК БОЛИ,
за да излея слабостта си...
и стихът любовен, продължи!
© Таня Мезева All rights reserved.
Поздрави Таня!