МОИТЕ ДУМИ
Думите - крила без птици,
роят се волно във нощта,
ту сбират се, ту пък разпиляват,
слети в мънички ята.
Търся ги, за да изплача,
мъката и болката сама.
Трябват ми, за да разплача,
от студ притисната душа.
За да извикам, КАК ОБИЧАМ,
за да изкряскам, КАК БОЛИ,
за да излея слабостта си... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up