МОИТЕ ДУМИ
Думите - крила без птици,
роят се волно във нощта,
ту сбират се, ту пък разпиляват,
слети в мънички ята.
Търся ги, за да изплача,
мъката и болката сама.
Трябват ми, за да разплача,
от студ притисната душа.
За да извикам, КАК ОБИЧАМ,
за да изкряскам, КАК БОЛИ,
за да излея слабостта си...
и стихът любовен, продължи!
© Таня Мезева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
