15 oct 2017, 17:54

Моите дъщери

3.1K 1 4

Целият ми свят събран е

във три сияйни детски личица,

във три гласчета звънки кат‛ камбана,

във три усмивки мили, лъчезарни кат‛ слънца.

 

Моите съкровища безценни,

нежни утринни цветя.

Вдигнали главици със надежда

за бъдеще лишено от тъга.

 

Родих ги с много обич,

сега ги гледам как растат.

И винаги ръцете си протягам,

за да са опора в земния им път.

 

Майчината ми благословия

обгърнала ги кат‛ воал

ще ги съпътства в дните трудни,

защитавайки ги от провал.

 

Живота си за тях бих дала,

бих влачила се по корем в калта

от щастие лицата им да греят,

непознали нивга клета нищета.

 

Те са моята награда.

В най-черните ми дни – потоци светлина.

даряват ме със много обич

и сили да се боря със света.

 

Ще дойде ден, аз зная

на път далечен ще поемат те.

И своето огнище със любов ще свият,

но винаги със тях ще бъде моето сърце!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© РумянаМ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасна майка. Да са ти живи и здрави! Нежни цветя в ужасен свят. Но имат сили да го победят!
  • С Николай! Поздравче!
  • Благодаря за милите думи, Ники!
  • Като магия е това стихотворение--има много гордост у вас от децата ви, г-жо Бонбонче.Всяко дете би било гордо с такава майка--успех!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...