Oct 15, 2017, 5:54 PM

Моите дъщери

3.1K 1 4

Целият ми свят събран е

във три сияйни детски личица,

във три гласчета звънки кат‛ камбана,

във три усмивки мили, лъчезарни кат‛ слънца.

 

Моите съкровища безценни,

нежни утринни цветя.

Вдигнали главици със надежда

за бъдеще лишено от тъга.

 

Родих ги с много обич,

сега ги гледам как растат.

И винаги ръцете си протягам,

за да са опора в земния им път.

 

Майчината ми благословия

обгърнала ги кат‛ воал

ще ги съпътства в дните трудни,

защитавайки ги от провал.

 

Живота си за тях бих дала,

бих влачила се по корем в калта

от щастие лицата им да греят,

непознали нивга клета нищета.

 

Те са моята награда.

В най-черните ми дни – потоци светлина.

даряват ме със много обич

и сили да се боря със света.

 

Ще дойде ден, аз зная

на път далечен ще поемат те.

И своето огнище със любов ще свият,

но винаги със тях ще бъде моето сърце!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© РумянаМ All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасна майка. Да са ти живи и здрави! Нежни цветя в ужасен свят. Но имат сили да го победят!
  • С Николай! Поздравче!
  • Благодаря за милите думи, Ники!
  • Като магия е това стихотворение--има много гордост у вас от децата ви, г-жо Бонбонче.Всяко дете би било гордо с такава майка--успех!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...