15.10.2017 г., 17:54

Моите дъщери

3.1K 1 4

Целият ми свят събран е

във три сияйни детски личица,

във три гласчета звънки кат‛ камбана,

във три усмивки мили, лъчезарни кат‛ слънца.

 

Моите съкровища безценни,

нежни утринни цветя.

Вдигнали главици със надежда

за бъдеще лишено от тъга.

 

Родих ги с много обич,

сега ги гледам как растат.

И винаги ръцете си протягам,

за да са опора в земния им път.

 

Майчината ми благословия

обгърнала ги кат‛ воал

ще ги съпътства в дните трудни,

защитавайки ги от провал.

 

Живота си за тях бих дала,

бих влачила се по корем в калта

от щастие лицата им да греят,

непознали нивга клета нищета.

 

Те са моята награда.

В най-черните ми дни – потоци светлина.

даряват ме със много обич

и сили да се боря със света.

 

Ще дойде ден, аз зная

на път далечен ще поемат те.

И своето огнище със любов ще свият,

но винаги със тях ще бъде моето сърце!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© РумянаМ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасна майка. Да са ти живи и здрави! Нежни цветя в ужасен свят. Но имат сили да го победят!
  • С Николай! Поздравче!
  • Благодаря за милите думи, Ники!
  • Като магия е това стихотворение--има много гордост у вас от децата ви, г-жо Бонбонче.Всяко дете би било гордо с такава майка--успех!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...