bonbon4e13 (РумянаМ)
2 2
15.10.2017 г., 17:54 ч.

Моите дъщери 

  Поезия » Свободен стих
2573 1 4

Целият ми свят събран е

във три сияйни детски личица,

във три гласчета звънки кат‛ камбана,

във три усмивки мили, лъчезарни кат‛ слънца.

 

Моите съкровища безценни,

нежни утринни цветя.

Вдигнали главици със надежда

за бъдеще лишено от тъга.

 

Родих ги с много обич,

сега ги гледам как растат.

И винаги ръцете си протягам,

за да са опора в земния им път.

 

Майчината ми благословия

обгърнала ги кат‛ воал

ще ги съпътства в дните трудни,

защитавайки ги от провал.

 

Живота си за тях бих дала,

бих влачила се по корем в калта

от щастие лицата им да греят,

непознали нивга клета нищета.

 

Те са моята награда.

В най-черните ми дни – потоци светлина.

даряват ме със много обич

и сили да се боря със света.

 

Ще дойде ден, аз зная

на път далечен ще поемат те.

И своето огнище със любов ще свият,

но винаги със тях ще бъде моето сърце!

 

 

 

© РумянаМ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасна майка. Да са ти живи и здрави! Нежни цветя в ужасен свят. Но имат сили да го победят!
  • С Николай! Поздравче!
  • Благодаря за милите думи, Ники!
  • Като магия е това стихотворение--има много гордост у вас от децата ви, г-жо Бонбонче.Всяко дете би било гордо с такава майка--успех!
Предложения
: ??:??