1 jun 2014, 21:30

Моите гласове

  Poesía
808 0 0

Слънцето изгрява, започва нов ден
Дали ще има щастие някога за мен
Не поглеждам назад, обкръжен съм от предатели
Път осеян с трупове, нямам приятели

Вярвам в себе си, вярвам в своите ръце
Слушам внимателно своите гласове
А те ми казват - "Бъди агресивен,
бори се с лицемерите, не стой пасивен!"

Удари враговете си право в гърдите
Прогони страха си, заплюй ги в очите
Те не са човешки същества
Ще те затрият и няма да изпитват вина

Честен и силен бъди
Бори се за твоите мечти
Гневът все по-силно гори
Разбий тези фалшиви стени

Някой ден и аз ще умра
Ще ме заровят в пръстта, но не като слуга

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златин Неделчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...