1.06.2014 г., 21:30

Моите гласове

804 0 0

Слънцето изгрява, започва нов ден
Дали ще има щастие някога за мен
Не поглеждам назад, обкръжен съм от предатели
Път осеян с трупове, нямам приятели

Вярвам в себе си, вярвам в своите ръце
Слушам внимателно своите гласове
А те ми казват - "Бъди агресивен,
бори се с лицемерите, не стой пасивен!"

Удари враговете си право в гърдите
Прогони страха си, заплюй ги в очите
Те не са човешки същества
Ще те затрият и няма да изпитват вина

Честен и силен бъди
Бори се за твоите мечти
Гневът все по-силно гори
Разбий тези фалшиви стени

Някой ден и аз ще умра
Ще ме заровят в пръстта, но не като слуга

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златин Неделчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...