1.06.2014 г., 21:30

Моите гласове

807 0 0

Слънцето изгрява, започва нов ден
Дали ще има щастие някога за мен
Не поглеждам назад, обкръжен съм от предатели
Път осеян с трупове, нямам приятели

Вярвам в себе си, вярвам в своите ръце
Слушам внимателно своите гласове
А те ми казват - "Бъди агресивен,
бори се с лицемерите, не стой пасивен!"

Удари враговете си право в гърдите
Прогони страха си, заплюй ги в очите
Те не са човешки същества
Ще те затрият и няма да изпитват вина

Честен и силен бъди
Бори се за твоите мечти
Гневът все по-силно гори
Разбий тези фалшиви стени

Някой ден и аз ще умра
Ще ме заровят в пръстта, но не като слуга

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златин Неделчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...