25 feb 2011, 11:01

Моите километрични камъни...

  Poesía
1.6K 0 16

 

 

 

 

 

                            М О И Т Е    К И Л О М Е Т Р И Ч Н И    К А М Ъ Н И...

 

 

          _______________________________________________________

 

 

 

 

 

 

 

 

                                          Историята на моя Живот...

 

                                          Преброена низ от неслучили се Любови -

 

                                          стъклени илюзии. Игра на Фантазията ми.

 

                                          Бяха моите "километрични камъни".

 

                                          Чрез които си отброявах сезоните.

 

 

 

 

 

                                          И само бръчиците покрай очите. Влажни...

 

 

 

 

 

                                          Ми останаха от Последната.

 

                                          Най-истинската...

 

                                          Най-зеленооката...

 

                                          Най-нереално Звездната. И тъжната.

 

                                          Но - красива като Приказка.

 

                                          От 1001 нощ...  Фатално пожертвана Любов.

 

 

 

 

 

 

                                          Останалото е Мълчание!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                       2011 г.

 

 

 

                                                                                    Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктор Борджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...