25 февр. 2011 г., 11:01

Моите километрични камъни...

1.6K 0 16

 

 

 

 

 

                            М О И Т Е    К И Л О М Е Т Р И Ч Н И    К А М Ъ Н И...

 

 

          _______________________________________________________

 

 

 

 

 

 

 

 

                                          Историята на моя Живот...

 

                                          Преброена низ от неслучили се Любови -

 

                                          стъклени илюзии. Игра на Фантазията ми.

 

                                          Бяха моите "километрични камъни".

 

                                          Чрез които си отброявах сезоните.

 

 

 

 

 

                                          И само бръчиците покрай очите. Влажни...

 

 

 

 

 

                                          Ми останаха от Последната.

 

                                          Най-истинската...

 

                                          Най-зеленооката...

 

                                          Най-нереално Звездната. И тъжната.

 

                                          Но - красива като Приказка.

 

                                          От 1001 нощ...  Фатално пожертвана Любов.

 

 

 

 

 

 

                                          Останалото е Мълчание!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                       2011 г.

 

 

 

                                                                                    Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктор Борджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...