25 февр. 2011 г., 11:01

Моите километрични камъни...

1.7K 0 16

 

 

 

 

 

                            М О И Т Е    К И Л О М Е Т Р И Ч Н И    К А М Ъ Н И...

 

 

          _______________________________________________________

 

 

 

 

 

 

 

 

                                          Историята на моя Живот...

 

                                          Преброена низ от неслучили се Любови -

 

                                          стъклени илюзии. Игра на Фантазията ми.

 

                                          Бяха моите "километрични камъни".

 

                                          Чрез които си отброявах сезоните.

 

 

 

 

 

                                          И само бръчиците покрай очите. Влажни...

 

 

 

 

 

                                          Ми останаха от Последната.

 

                                          Най-истинската...

 

                                          Най-зеленооката...

 

                                          Най-нереално Звездната. И тъжната.

 

                                          Но - красива като Приказка.

 

                                          От 1001 нощ...  Фатално пожертвана Любов.

 

 

 

 

 

 

                                          Останалото е Мълчание!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                       2011 г.

 

 

 

                                                                                    Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктор Борджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...