25.02.2011 г., 11:01

Моите километрични камъни...

1.7K 0 16

 

 

 

 

 

                            М О И Т Е    К И Л О М Е Т Р И Ч Н И    К А М Ъ Н И...

 

 

          _______________________________________________________

 

 

 

 

 

 

 

 

                                          Историята на моя Живот...

 

                                          Преброена низ от неслучили се Любови -

 

                                          стъклени илюзии. Игра на Фантазията ми.

 

                                          Бяха моите "километрични камъни".

 

                                          Чрез които си отброявах сезоните.

 

 

 

 

 

                                          И само бръчиците покрай очите. Влажни...

 

 

 

 

 

                                          Ми останаха от Последната.

 

                                          Най-истинската...

 

                                          Най-зеленооката...

 

                                          Най-нереално Звездната. И тъжната.

 

                                          Но - красива като Приказка.

 

                                          От 1001 нощ...  Фатално пожертвана Любов.

 

 

 

 

 

 

                                          Останалото е Мълчание!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                       2011 г.

 

 

 

                                                                                    Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктор Борджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...