18 ene 2023, 12:41

Моите литератури

  Poesía
1.1K 2 3

МОИТЕ ЛИТЕРАТУРИ

 

... о, Боже, толкова съм лош, че всички слухове са верни –
броя звездите всяка нощ – безсънен Николай Коперник,
строя дворци от рядка кал и си живея в тях наужким,
и трупам тонове печал – забравен и от Бога Плюшкин,
заспивам с томче на Карл Май или със вчерашния вестник,
и всяка сутрин съм online, защото в чата ми е Шекспир,
дори на сложните неща си гледам някак философски –
защото четох вечността с Есенин, Балмонт, Маяковски,
понякога с Айнщайн дори за тъпата безкрайност спорим –

 

и чини ли торба пари? – погледната – ей тъй! – отгоре,
редя въпрос подир въпрос – а отговорът все не иде,
защо ли Бог Иисус Христос си тръгна от света обиден? –
защо Разколников уби – тъй всуе? – вехтата старица,
и със „To be, or not to be?” и Хамлет литна като птица,
помежду сбогом и здравей, тъй неизрекъл сетна дума,
и моят Бог Хемингуей защо си тегли в миг куршума? –
защо и аз – смирен и тих, ще падна в храма за молитва,
преди във своя светъл стих на юг със птиците да литна.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "дори на сложните неща си гледам някак философски –"
    А усвоилият това все си остава над въпросите..
  • Оригинален подход към реала и виртуала едновременно. Зад писанието прозира и въпросът, кое от двете е повечето.
  • редя въпрос подир въпрос – а отговорът все не иде,
    защо ли Бог Иисус Христос си тръгна от света обиден? –
    защо Разколников уби – тъй всуе? – вехтата старица,

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...