18 янв. 2023 г., 12:41

Моите литератури

1.1K 2 3

МОИТЕ ЛИТЕРАТУРИ

 

... о, Боже, толкова съм лош, че всички слухове са верни –
броя звездите всяка нощ – безсънен Николай Коперник,
строя дворци от рядка кал и си живея в тях наужким,
и трупам тонове печал – забравен и от Бога Плюшкин,
заспивам с томче на Карл Май или със вчерашния вестник,
и всяка сутрин съм online, защото в чата ми е Шекспир,
дори на сложните неща си гледам някак философски –
защото четох вечността с Есенин, Балмонт, Маяковски,
понякога с Айнщайн дори за тъпата безкрайност спорим –

 

и чини ли торба пари? – погледната – ей тъй! – отгоре,
редя въпрос подир въпрос – а отговорът все не иде,
защо ли Бог Иисус Христос си тръгна от света обиден? –
защо Разколников уби – тъй всуе? – вехтата старица,
и със „To be, or not to be?” и Хамлет литна като птица,
помежду сбогом и здравей, тъй неизрекъл сетна дума,
и моят Бог Хемингуей защо си тегли в миг куршума? –
защо и аз – смирен и тих, ще падна в храма за молитва,
преди във своя светъл стих на юг със птиците да литна.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "дори на сложните неща си гледам някак философски –"
    А усвоилият това все си остава над въпросите..
  • Оригинален подход към реала и виртуала едновременно. Зад писанието прозира и въпросът, кое от двете е повечето.
  • редя въпрос подир въпрос – а отговорът все не иде,
    защо ли Бог Иисус Христос си тръгна от света обиден? –
    защо Разколников уби – тъй всуе? – вехтата старица,

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...