Моите отлетели приятели
МОИТЕ ОТЛЕТЕЛИ ПРИЯТЕЛИ
Приятелите взеха да си тръгват.
Един след друг.
Без сбогом.
Мълчешком.
Седя самин на масата си кръгла.
И сиротее моят празен дом.
Душите им? –
невям са вече птици.
Летят към някой по-човечен свят.
Нима съм окован във белезници,
без тях заточен
в Дантевия Ад?
Защо, се питам, тъй не ме и взеха?
Все по-самотен,
зъзна във студа.
И ветролея вехтата си дреха
на гробището –
в края на града.
Тъй ми се ще
писмо да им изпратя.
Не ги прегърнах на изпроводяк.
Обичам си ги! –
като родни братя,
поседнали на моя къщен праг.
Как искам пак
мерло да им налея.
Да стелна хляб на топлата бохча.
Днес сипвам във кандилцето елея.
И с блага болка
подир вас мълча.
16 февруарий 2023 г.
гр. Варна, 11, 00 ч.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валери Станков Todos los derechos reservados
