Моите отлетели приятели
МОИТЕ ОТЛЕТЕЛИ ПРИЯТЕЛИ
Приятелите взеха да си тръгват.
Един след друг.
Без сбогом.
Мълчешком.
Седя самин на масата си кръгла.
И сиротее моят празен дом.
Душите им? –
невям са вече птици.
Летят към някой по-човечен свят.
Нима съм окован във белезници,
без тях заточен
в Дантевия Ад?
Защо, се питам, тъй не ме и взеха?
Все по-самотен,
зъзна във студа.
И ветролея вехтата си дреха
на гробището –
в края на града.
Тъй ми се ще
писмо да им изпратя.
Не ги прегърнах на изпроводяк.
Обичам си ги! –
като родни братя,
поседнали на моя къщен праг.
Как искам пак
мерло да им налея.
Да стелна хляб на топлата бохча.
Днес сипвам във кандилцето елея.
И с блага болка
подир вас мълча.
16 февруарий 2023 г.
гр. Варна, 11, 00 ч.
© Валери Станков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Животът е превратен, вчера си бил цар, днес клошар.
Нека му е светло на небето. -
И аз редовно чета, защото има какво да се чете.
-
Не коментирам често тук, но чета с удоволствие!
-
"...и ветролея вехтата си дреха..." а бре Вальо, как ги измисляш тия думички бе? Според мен "ветролея" би трябвало да е проветрявам, ама ни в Гугъл ми излиза, ни в Укипедия. Много богат си на слово, пич. Благородно ти завиждам.... и се уча.
-
Написано с болка, обич и човещина. Голям си.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрави за творбата !