Защо ме ти уби.... защо днес Сърцето не кърви... попило тихите лъчи...?!! Днес в пръстта копая... Земята е чиста под мен... нека те приеме... о, мое Сърце... попило мръсотията земна. Вали над мен, а кал е в душата, светкавици ярки свода раздират, сълзи са студени... в земята бавно попиват... Сърцето мъртво изпращат... Боговете мълчат... тъмна е зората в мен. Звездите са прах от сълзи, нека в края те стоплят поне... ти заслужаваш само топлина. Но умря без време... студено си вече... Не туптиш днес във мен... отдавам те на прашния ден. Дъждът не спира да вали... днес това са моите сълзи.