14 мар. 2007 г., 13:21

Моите сълзи

865 0 4
Защо ме ти уби....
защо днес Сърцето не кърви...
попило тихите лъчи...?!!
Днес в пръстта копая...
Земята е чиста под мен...
нека те приеме... о, мое Сърце...
попило мръсотията земна.

Вали над мен, а кал е в душата,
светкавици ярки свода раздират,
сълзи са студени... 
в земята бавно попиват...
Сърцето мъртво изпращат...
Боговете мълчат...
тъмна е зората в мен.

Звездите са прах от сълзи,
нека в края те стоплят поне...
ти заслужаваш само топлина.
Но умря без време...
студено си вече...
Не туптиш днес във мен...
отдавам те на прашния ден.

Дъждът не спира да вали...
днес това са моите сълзи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Йовчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много добро !
  • Събитията са ужасни! Много са грозни! Но няма как да пренебрегна тук таланта ти... хубаво пишеш. Много хубаво пишеш!
  • Помисли внимателно кой път ще изберещ... или в душата си ще умреш.Поздрав!
  • Много са тъжни стиховете ти!
    Моля те, усмихни се поне малко!
    Поздрав!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...