Mar 14, 2007, 1:21 PM

Моите сълзи

Poetry

864 0 4

Защо ме ти уби.... защо днес Сърцето не кърви... попило тихите лъчи...?!! Днес в пръстта копая... Земята е чиста под мен... нека те приеме... о, мое Сърце... попило мръсотията земна. Вали над мен, а кал е в душата, светкавици ярки свода раздират, сълзи са студени... в земята бавно попиват... Сърцето мъртво изпращат... Боговете мълчат... тъмна е зората в мен. Звездите са прах от сълзи, нека в края те стоплят поне... ти заслужаваш само топлина. Но умря без време... студено си вече... Не туптиш днес във мен... отдавам те на прашния ден. Дъждът не спира да вали... днес това са моите сълзи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Forever_Young (Иван)

Много добро !

2007-03-15T11:11:28+02:00
velina (Велина)

Събитията са ужасни! Много са грозни! Но няма как да пренебрегна тук таланта ти... хубаво пишеш. Много хубаво пишеш!

2007-03-14T20:03:39+02:00
Dark_Rose (Лора)

Помисли внимателно кой път ще изберещ... или в душата си ще умреш.Поздрав!

2007-03-14T15:05:52+02:00
Незабравима (Кремена Стоева)

Много са тъжни стиховете ти!
Моля те, усмихни се поне малко!
Поздрав!

2007-03-14T14:58:03+02:00

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0