Прегоряло кафе съм
аз във чаена чаша.
Силует съм,
във летните сенки се скрил.
Аз съм твоята кожа,
лежаща на плажа
и съм тайният грях,
смут във теб сътворил.
И вкусът съм
на твоята скрита любов,
и солта съм,
разравяща нощем сърцето ти.
И съм пагубна болест,
и съм рязък завой.
Аз съм твоя завинаги,
ти ще бъдеш ли мой?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Енея Ендимион Todos los derechos reservados
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
