Прегоряло кафе съм
аз във чаена чаша.
Силует съм,
във летните сенки се скрил.
Аз съм твоята кожа,
лежаща на плажа
и съм тайният грях,
смут във теб сътворил.
И вкусът съм
на твоята скрита любов,
и солта съм,
разравяща нощем сърцето ти.
И съм пагубна болест,
и съм рязък завой.
Аз съм твоя завинаги,
ти ще бъдеш ли мой?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Енея Ендимион Все права защищены
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
