Прегоряло кафе съм
аз във чаена чаша.
Силует съм,
във летните сенки се скрил.
Аз съм твоята кожа,
лежаща на плажа
и съм тайният грях,
смут във теб сътворил.
И вкусът съм
на твоята скрита любов,
и солта съм,
разравяща нощем сърцето ти.
И съм пагубна болест,
и съм рязък завой.
Аз съм твоя завинаги,
ти ще бъдеш ли мой?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Енея Ендимион Все права защищены
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
