Прегоряло кафе съм
аз във чаена чаша.
Силует съм,
във летните сенки се скрил.
Аз съм твоята кожа,
лежаща на плажа
и съм тайният грях,
смут във теб сътворил.
И вкусът съм
на твоята скрита любов,
и солта съм,
разравяща нощем сърцето ти.
И съм пагубна болест,
и съм рязък завой.
Аз съм твоя завинаги,
ти ще бъдеш ли мой?
© Енея Ендимион All rights reserved.