sofia_air (Людмила Билярска)
181 658
2 dic 2010, 16:16

Мой капитане синеок 

  Poesía » De amor
968 0 11

Очаквах те, когато ме повика.
От стона ми полягаха треви...
Преградите до точка се стопиха,
когато нежността ми приюти.
Бе кратък зов на мъж,
потеглил бавно

през бурите на своето море.
Бе кратък женски вик,
събрал изцяло
мълчания самотни векове.
Мой капитане, моя есен в синьо -
достигнал сам до мъдър хоризонт.
Една жена, преминала пустини,
ще бъде с теб до сетния ти рейд...

© Людмила Билярска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • много хубаво, браво!
  • хубаво!
  • О, това е коментар с дълбочина, който оценявам високо. Благодаря ти, мила Ева! От цялото си сърце. Бъди обичана - бъди щастлива!
  • Безпрекословна отдаденост...!!!
    Красива е поезията ти!!!
    Страстна всеотдайност и лирическо вдъхновение у поетесата...!!!
  • Радвам се, че хареса, Ели! Благодаря ти! Поздрави и за теб!
    ---
    Благодаря ти, Роси! Поздрави и пожелания за спокоен уикенд,мило момиче!
  • Хареса ми! Поздрав!
  • Страхотен стих. Поздрави.
  • Руменце, благодаря ти, мила! Обич си!
    ---
    Благодаря ти, Кети! Радвам се на посещението ти и светлинката, която ми оставяш!
    ---
    Благодаря ти за вниманието и топлия коментар, Огняне! И до нови срещи!
  • Прекрасно!
  • Наистина прекрасно! Нямам други думи...
  • Прекрасно е!
Propuestas
: ??:??