2 dic 2010, 16:16

Мой капитане синеок

1.3K 0 11

Очаквах те, когато ме повика.
От стона ми полягаха треви...
Преградите до точка се стопиха,
когато нежността ми приюти.
Бе кратък зов на мъж,
потеглил бавно

през бурите на своето море.
Бе кратък женски вик,
събрал изцяло
мълчания самотни векове.
Мой капитане, моя есен в синьо -
достигнал сам до мъдър хоризонт.
Една жена, преминала пустини,
ще бъде с теб до сетния ти рейд...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Билярска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много хубаво, браво!
  • хубаво!
  • О, това е коментар с дълбочина, който оценявам високо. Благодаря ти, мила Ева! От цялото си сърце. Бъди обичана - бъди щастлива!
  • Безпрекословна отдаденост...!!!
    Красива е поезията ти!!!
    Страстна всеотдайност и лирическо вдъхновение у поетесата...!!!
  • Радвам се, че хареса, Ели! Благодаря ти! Поздрави и за теб!
    ---
    Благодаря ти, Роси! Поздрави и пожелания за спокоен уикенд,мило момиче!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...