sofia_air (Людмила Билярска)
181 658
2 дек. 2010 г., 16:16

Мой капитане синеок 

  Поэзия » Любовная
886 0 11

Очаквах те, когато ме повика.
От стона ми полягаха треви...
Преградите до точка се стопиха,
когато нежността ми приюти.
Бе кратък зов на мъж,
потеглил бавно

през бурите на своето море.
Бе кратък женски вик,
събрал изцяло
мълчания самотни векове.
Мой капитане, моя есен в синьо -
достигнал сам до мъдър хоризонт.
Една жена, преминала пустини,
ще бъде с теб до сетния ти рейд...

© Людмила Билярска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • много хубаво, браво!
  • хубаво!
  • О, това е коментар с дълбочина, който оценявам високо. Благодаря ти, мила Ева! От цялото си сърце. Бъди обичана - бъди щастлива!
  • Безпрекословна отдаденост...!!!
    Красива е поезията ти!!!
    Страстна всеотдайност и лирическо вдъхновение у поетесата...!!!
  • Радвам се, че хареса, Ели! Благодаря ти! Поздрави и за теб!
    ---
    Благодаря ти, Роси! Поздрави и пожелания за спокоен уикенд,мило момиче!
  • Хареса ми! Поздрав!
  • Страхотен стих. Поздрави.
  • Руменце, благодаря ти, мила! Обич си!
    ---
    Благодаря ти, Кети! Радвам се на посещението ти и светлинката, която ми оставяш!
    ---
    Благодаря ти за вниманието и топлия коментар, Огняне! И до нови срещи!
  • Прекрасно!
  • Наистина прекрасно! Нямам други думи...
  • Прекрасно е!
Предложения
: ??:??