2 дек. 2010 г., 16:16

Мой капитане синеок

Поэзия » Любовная

1.3K 0 11

Очаквах те, когато ме повика.
От стона ми полягаха треви...
Преградите до точка се стопиха,
когато нежността ми приюти.
Бе кратък зов на мъж,
потеглил бавно

през бурите на своето море.
Бе кратък женски вик,
събрал изцяло
мълчания самотни векове.
Мой капитане, моя есен в синьо -
достигнал сам до мъдър хоризонт.
Една жена, преминала пустини,
ще бъде с теб до сетния ти рейд...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ananel (Нелиса)

много хубаво, браво!

2011-03-26T14:43:11+02:00
gerrda (Геновева Христова)

хубаво!

2011-03-26T14:11:42+02:00
sofia_air (Людмила Билярска)

О, това е коментар с дълбочина, който оценявам високо. Благодаря ти, мила Ева! От цялото си сърце. Бъди обичана - бъди щастлива!

2010-12-04T18:44:00+02:00
Eva55 (Евелина Стоянова)

Безпрекословна отдаденост...!!!
Красива е поезията ти!!!
Страстна всеотдайност и лирическо вдъхновение у поетесата...!!!

2010-12-04T07:44:10+02:00
sofia_air (Людмила Билярска)

Радвам се, че хареса, Ели! Благодаря ти! Поздрави и за теб!
---
Благодаря ти, Роси! Поздрави и пожелания за спокоен уикенд,мило момиче!

2010-12-04T07:33:23+02:00