Мой капитане синеок

Dec 2, 2010, 4:16 PM

Poetry » Love

1055 0 11

Очаквах те, когато ме повика.
От стона ми полягаха треви...
Преградите до точка се стопиха,
когато нежността ми приюти.
Бе кратък зов на мъж,
потеглил бавно
през бурите на своето море.
Бе кратък женски вик,
събрал изцяло
мълчания самотни векове.
Мой капитане, моя есен в синьо -
достигнал сам до мъдър хоризонт. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Мой капитане синеок

Want to read more?

Random works