Липсва ми онзи
мой
малък
Париж
във Силистра
и онези диви
мастилени нощи
с девствени сякаш звезди.
Липсват ми още:
водите на Дунава,
мътни и бистри;
пансионът в малкото село в Румъния;
домашното вино и
всички усмивки...
Но най-много ми липсва
вълшебното френско момиче
с най-руското име - Наташа -
чийто малки
зелени
засмени
очи
разказват такива истории,
че чак да се плашиш.
И да обичаш.
© Кавалер Todos los derechos reservados