5.11.2013 г., 10:13

Мой малък Париж

759 0 2

Липсва ми онзи
мой
    малък
            Париж
във Силистра
и онези диви
           мастилени нощи
с девствени сякаш звезди.
Липсват ми още:
водите на Дунава,
                       мътни и бистри;
пансионът в малкото село в Румъния;
домашното вино и
                           всички усмивки...
Но най-много ми липсва
вълшебното френско момиче
с най-руското име - Наташа -
чийто малки
                 зелени
                            засмени
очи
разказват такива истории,
че чак да се плашиш.
И да обичаш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кавалер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За водите на Дунава,домашното вино,красивите истории-без страх и много обич,защо не и Любов!Поздрави!
  • лежерно

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....