5 нояб. 2013 г., 10:13

Мой малък Париж

765 0 2

Липсва ми онзи
мой
    малък
            Париж
във Силистра
и онези диви
           мастилени нощи
с девствени сякаш звезди.
Липсват ми още:
водите на Дунава,
                       мътни и бистри;
пансионът в малкото село в Румъния;
домашното вино и
                           всички усмивки...
Но най-много ми липсва
вълшебното френско момиче
с най-руското име - Наташа -
чийто малки
                 зелени
                            засмени
очи
разказват такива истории,
че чак да се плашиш.
И да обичаш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кавалер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За водите на Дунава,домашното вино,красивите истории-без страх и много обич,защо не и Любов!Поздрави!
  • лежерно

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...