Nov 5, 2013, 10:13 AM

Мой малък Париж

Poetry » Love

760 0 2

Липсва ми онзи
мой
малък
Париж
във Силистра
и онези диви
мастилени нощи
с девствени сякаш звезди.
Липсват ми още:
водите на Дунава,
мътни и бистри;
пансионът в малкото село в Румъния;
домашното вино и
всички усмивки...
Но най-много ми липсва
вълшебното френско момиче
с най-руското име - Наташа -
чийто малки
зелени
засмени
очи
разказват такива истории,
че чак да се плашиш.
И да обичаш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vilflovers (Виолета Минчева)

За водите на Дунава,домашното вино,красивите истории-без страх и много обич,защо не и Любов!Поздрави!

2013-11-05T19:50:50+02:00
daninad (Дани)

лежерно

2013-11-05T14:46:08+02:00

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0