Nov 5, 2013, 10:13 AM

Мой малък Париж

  Poetry » Love
761 0 2

Липсва ми онзи
мой
    малък
            Париж
във Силистра
и онези диви
           мастилени нощи
с девствени сякаш звезди.
Липсват ми още:
водите на Дунава,
                       мътни и бистри;
пансионът в малкото село в Румъния;
домашното вино и
                           всички усмивки...
Но най-много ми липсва
вълшебното френско момиче
с най-руското име - Наташа -
чийто малки
                 зелени
                            засмени
очи
разказват такива истории,
че чак да се плашиш.
И да обичаш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кавалер All rights reserved.

Comments

Comments

  • За водите на Дунава,домашното вино,красивите истории-без страх и много обич,защо не и Любов!Поздрави!
  • лежерно

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...