2 ago 2013, 7:42

Мой Пегас 

  Poesía » Otra
395 0 4

Златокос, златорог и себичен,

и надут като гумена топка

той готов е за битки епични,

без да знае, че вкаран е в клопка.

 

И от ноздрите пламък излита,

но не е онзи змея-горянин,

на принцесата прясната пита

да опита и тя да пристане.

 

И крилете му слаби не могат

да го вдигнат, размахал копита,

а критици бездушни и строги

не му дават и шанс да опита.

 

Мой Пегас, златорог и себичен,

не помръквай от хорската злоба!

Дали в тръст, във галоп ще затичаш,

аз съм спастрил торбата със зоба.

 

И на метър дори да политнеш,

това чувство за волно летене

ти до болка със мен ще изпиташ...

А след туй нека дявол ни вземе!

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??