Мой Пегас
Златокос, златорог и себичен,
и надут като гумена топка
той готов е за битки епични,
без да знае, че вкаран е в клопка.
И от ноздрите пламък излита,
но не е онзи змея-горянин,
на принцесата прясната пита
да опита и тя да пристане.
И крилете му слаби не могат
да го вдигнат, размахал копита,
а критици бездушни и строги
не му дават и шанс да опита.
Мой Пегас, златорог и себичен,
не помръквай от хорската злоба!
Дали в тръст, във галоп ще затичаш,
аз съм спастрил торбата със зоба.
И на метър дори да политнеш,
това чувство за волно летене
ти до болка със мен ще изпиташ...
А след туй нека дявол ни вземе!
© Иван Христов All rights reserved.
