29 sept 2013, 13:24

Мой Пловдив

  Poesía » Otra
855 0 6

За малко ще се върна там,

където първи стъпки съм прохождал, със времето приятели създал, по улици безделно се разхождал.    Където се научих на това, че тоз живот не е като на книга, където първо срещнах любовта, почувствах първата обида.    За малко, но достатъчно за мен, преместил битието си далече, откривал чужди, нови светове, но моят Пловдив си остава вечен!   Дори сега, във мислите си аз, преди сънят да ме открадне, завръщам се и скитам из града, сърцето мое с красота откраднал.   

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емилиан Примов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много трепет,много неизтляваща обич,въпреки широките пътища!
    Само в родното място си безпричинно щастлив!Поздрав!
  • Много добро стихотворение! Поздрав!
  • С поздравления!
  • Роден дом, роден град, не се забравят!Спомените винаги те връщат там!
  • Харесах стиховете ви,защото и аз непрекъснато се завръщам,макар и само мислено!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...