Sep 29, 2013, 1:24 PM

Мой Пловдив

  Poetry » Other
854 0 6

За малко ще се върна там,

където първи стъпки съм прохождал, със времето приятели създал, по улици безделно се разхождал.    Където се научих на това, че тоз живот не е като на книга, където първо срещнах любовта, почувствах първата обида.    За малко, но достатъчно за мен, преместил битието си далече, откривал чужди, нови светове, но моят Пловдив си остава вечен!   Дори сега, във мислите си аз, преди сънят да ме открадне, завръщам се и скитам из града, сърцето мое с красота откраднал.   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емилиан Примов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много трепет,много неизтляваща обич,въпреки широките пътища!
    Само в родното място си безпричинно щастлив!Поздрав!
  • Много добро стихотворение! Поздрав!
  • С поздравления!
  • Роден дом, роден град, не се забравят!Спомените винаги те връщат там!
  • Харесах стиховете ви,защото и аз непрекъснато се завръщам,макар и само мислено!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...