29 сент. 2013 г., 13:24

Мой Пловдив

851 0 6

За малко ще се върна там,

където първи стъпки съм прохождал, със времето приятели създал, по улици безделно се разхождал.    Където се научих на това, че тоз живот не е като на книга, където първо срещнах любовта, почувствах първата обида.    За малко, но достатъчно за мен, преместил битието си далече, откривал чужди, нови светове, но моят Пловдив си остава вечен!   Дори сега, във мислите си аз, преди сънят да ме открадне, завръщам се и скитам из града, сърцето мое с красота откраднал.   

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емилиан Примов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много трепет,много неизтляваща обич,въпреки широките пътища!
    Само в родното място си безпричинно щастлив!Поздрав!
  • Много добро стихотворение! Поздрав!
  • С поздравления!
  • Роден дом, роден град, не се забравят!Спомените винаги те връщат там!
  • Харесах стиховете ви,защото и аз непрекъснато се завръщам,макар и само мислено!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...