29.09.2013 г., 13:24

Мой Пловдив

852 0 6

За малко ще се върна там,

където първи стъпки съм прохождал, със времето приятели създал, по улици безделно се разхождал.    Където се научих на това, че тоз живот не е като на книга, където първо срещнах любовта, почувствах първата обида.    За малко, но достатъчно за мен, преместил битието си далече, откривал чужди, нови светове, но моят Пловдив си остава вечен!   Дори сега, във мислите си аз, преди сънят да ме открадне, завръщам се и скитам из града, сърцето мое с красота откраднал.   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емилиан Примов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много трепет,много неизтляваща обич,въпреки широките пътища!
    Само в родното място си безпричинно щастлив!Поздрав!
  • Много добро стихотворение! Поздрав!
  • С поздравления!
  • Роден дом, роден град, не се забравят!Спомените винаги те връщат там!
  • Харесах стиховете ви,защото и аз непрекъснато се завръщам,макар и само мислено!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...