25 jun 2009, 17:18

Мой роден град

  Poesía
2.7K 0 3

Мой роден град,

не съм във теб родена,

ала с любов наричам те така.

Когато бях бездомна, уморена,

ти бащински подаде ми ръка.

 

Дойдох при теб преди години,

отчаяна, сама,

подгонена от орис тежка, 

с безрадостна съдба.

 

Ти срещна ме с усмивка ведра

и каза ми "Ела!

Не се предавай, дъще клета,

на тежката съдба.

 

Вдигни глава и усмихни се

широко на света,

труди се тук и дом ще имаш

за твоите деца!"

 

Благодаря ти, град обичан,

за твойта доброта.

Теб роден край ще те наричат

и внуците на моите деца!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ракина Радева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...