25 июн. 2009 г., 17:18

Мой роден град

2.7K 0 3

Мой роден град,

не съм във теб родена,

ала с любов наричам те така.

Когато бях бездомна, уморена,

ти бащински подаде ми ръка.

 

Дойдох при теб преди години,

отчаяна, сама,

подгонена от орис тежка, 

с безрадостна съдба.

 

Ти срещна ме с усмивка ведра

и каза ми "Ела!

Не се предавай, дъще клета,

на тежката съдба.

 

Вдигни глава и усмихни се

широко на света,

труди се тук и дом ще имаш

за твоите деца!"

 

Благодаря ти, град обичан,

за твойта доброта.

Теб роден край ще те наричат

и внуците на моите деца!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ракина Радева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...