Мой роден град
Мой роден град,
не съм във теб родена,
ала с любов наричам те така.
Когато бях бездомна, уморена,
ти бащински подаде ми ръка.
Дойдох при теб преди години,
отчаяна, сама,
подгонена от орис тежка,
с безрадостна съдба.
Ти срещна ме с усмивка ведра
и каза ми "Ела!
Не се предавай, дъще клета,
на тежката съдба.
Вдигни глава и усмихни се
широко на света,
труди се тук и дом ще имаш
за твоите деца!"
Благодаря ти, град обичан,
за твойта доброта.
Теб роден край ще те наричат
и внуците на моите деца!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ракина Радева Всички права запазени
