3 oct 2023, 12:23

Мой свят

  Poesía
371 0 0

Приеми ме, когато не смея

да поискам прегръдката ти,

когато лъжата заменя

протритите с нови кръпки

ти приеми ме при себе си,

за да мога да съществувам.

 

 

Когато вървя по улиците

и ми е тъжно, ти ме обичай-

аз искам да ме обичаш и те

отново ще се превърнат

в пасища, нашите стари

улици.

 

И не казвай, че Лом не е Бургас,

че аз не съм Христо Фотев

и че Петя я няма-

ще си скривиш душата.

( Поне за Петя!)

 

Харесваш ли се?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...