Приеми ме, когато не смея

да поискам прегръдката ти,

когато лъжата заменя

протритите с нови кръпки

ти приеми ме при себе си,

за да мога да съществувам.

Когато вървя по улиците

и ми е тъжно, ти ме обичай-

аз искам да ме обичаш и те

отново ще се превърнат

в пасища, нашите стари

улици.

И не казвай, че Лом не е Бургас,

че аз не съм Христо Фотев

и че Петя я няма-

ще си скривиш душата.

( Поне за Петя!)

Харесваш ли се?