6 dic 2019, 8:46

Може би...

  Poesía
1K 10 19

 

           на Мая Нарлиева


 

Боли те, зная... Толкова непоносимо те боли!...

Дори не зная колко… всъщност нямам никаква представа.

Не позволяваш на оловното небе да завали.

И в ада да се срути, все едно ти е - ще го оставиш!…

 

Но как ли би могла от там да литнеш и да се докоснеш

до онзи, който девет месеца в утробата ти расна? 

Сега живее той в най-светлите селения на Господ!...

Нима далеч от него ще останеш - в мрачните пространства?!...

 

Боли те, зная...Толкова непоносимо те боли!...

Дори не позволяваш на сърцето ми да те докосне.

Но някой ден дъждът оловен може би ще завали!…

И може би все пак ще позволиш да те прегърне Господ…


 

Албена Димитрова

2.12.2019.

София.

 





 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Албена Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз те прегръщам, скъпа Майче! Безбожница или християнка, все едно... Важното е че имаме сърца, които се усещат и обичат!... Благодаря ти, че намери сили да дойдеш тук! Единственото, което винаги съм искала, е да намаля страданието колкото е възможно повече...
    Бъди здрава, обичана, вдъхновена! Раздавай любов и твори красота!
  • Известно време беше непосилно за мен да се върна тук и да коментирам. Вместо думи буца заставаше ... Знам че ти изразяваш обичта си, пречупена през твоята дълбока вяра. Аз...просто съм труден характер, безбожница...
    Но днес съм тук, за да кажа: Благодаря! Прегръщам те, Албенка!
  • Хари, зарадва ме много! Благодаря ти, бъди благословен!
  • Албена, поздравления! Винаги мъдра и актуална! Благодаря ти за всичко! И успех на стихосбирката ти! Много, много се радвам за теб!
  • Благодаря ви, Елче и Норче, че почувствахте...

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....