6 dic 2019, 8:46

Може би... 

  Poesía
855 10 19

 

           на Мая Нарлиева


 

Боли те, зная... Толкова непоносимо те боли!...

Дори не зная колко… всъщност нямам никаква представа.

Не позволяваш на оловното небе да завали.

И в ада да се срути, все едно ти е - ще го оставиш!…

 

Но как ли би могла от там да литнеш и да се докоснеш

до онзи, който девет месеца в утробата ти расна? 

Сега живее той в най-светлите селения на Господ!...

Нима далеч от него ще останеш - в мрачните пространства?!...

 

Боли те, зная...Толкова непоносимо те боли!...

Дори не позволяваш на сърцето ми да те докосне.

Но някой ден дъждът оловен може би ще завали!…

И може би все пак ще позволиш да те прегърне Господ…


 

Албена Димитрова

2.12.2019.

София.

 





 

 

© Албена Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И аз те прегръщам, скъпа Майче! Безбожница или християнка, все едно... Важното е че имаме сърца, които се усещат и обичат!... Благодаря ти, че намери сили да дойдеш тук! Единственото, което винаги съм искала, е да намаля страданието колкото е възможно повече...
    Бъди здрава, обичана, вдъхновена! Раздавай любов и твори красота!
  • Известно време беше непосилно за мен да се върна тук и да коментирам. Вместо думи буца заставаше ... Знам че ти изразяваш обичта си, пречупена през твоята дълбока вяра. Аз...просто съм труден характер, безбожница...
    Но днес съм тук, за да кажа: Благодаря! Прегръщам те, Албенка!
  • Хари, зарадва ме много! Благодаря ти, бъди благословен!
  • Албена, поздравления! Винаги мъдра и актуална! Благодаря ти за всичко! И успех на стихосбирката ти! Много, много се радвам за теб!
  • Благодаря ви, Елче и Норче, че почувствахте...
  • Албена, разплаква ме!
  • Безкрайна мъка! Непоносима! Много емоционален стих, Албенче! Поздравления!
  • Благодаря ти , че и ти съпреживя, Гавраиле!...
  • Трудно е да изразиш чуждата болка но можеш да я съпреживееш.
    Силен стих.Поздравление!
  • Споделям мнението ти, Искра и ти благодаря за съпреживяването!...
  • Да... Никой не знае какво може да го сполети...Единствено любовта ни спасява... или поне ни подкрепя да не рухнем съвсем ....и да можем полека да се изправим...
    Благодаря ти, че съпреживя, Ангелче!
  • Благодаря, че усетихте, Дени и Руми!...
    Много бих искала в сайта да има дух на взаимно рсзбиране, подкрепа, добронамереност... Защото преди да бъдем поети, писатели, музиканти, художници... трябва да бъдем Човеци!
  • Скръбта прозира от всяка строфа, която си написала, Бени!
    Бог да прости мъртвите и да даде сила и смелост на живите! Амин!
  • Тъжно е, Албена..
  • Благодаря ви за съпреживяването, Марианче, Младене, Марийче!
    Георги, надявам се никой друг, който прочете това посвещение, да не го възприеме така изопачено като Вас. Няма по-голяма загуба от загубата на рожба и само един изрод би се заиграл с такава непоносима скръб...
    Не Ви ли е хрумвало, че има едно чувство, което може да бъде много силно... толкова, че да се излее в поетична, музикална или друга форма на изкуството? Това чувство се нарича съпреживяване, състрадание, съпричастност, човечност... любов!
    Не бих публикувала това стихотворение без позволението на Мая Нарлиева. Благодаря ти, Мая! Дано поне малко съм успяла да отнема от болката ти....
  • И добрите думи нараняват. Някои не го разбират, може би. Защото се отнася за мъката на конкретен човек. Да се слагат сърца и звездички, направо си е кощунство!
  • Ако докоснеш с думи нежни мъката,
    тя в пламъци от болка ще избухне.
    С молитва към небето да не рухне,
    оставям две сълзици - бели стръкове... ❤️
  • Не ми харесва заигравката с човешката мъка.
  • Поздравление, Бени! Искрено, прочувствено и отлично написано стихотворение. Бог да прости!
Propuestas
: ??:??